Николо Паганини

За всички любители на музиката името на Николо Паганини е най-яркият синоним на цигулкова виртуозност. Едва ли някой друг цигулар би могъл да извлече от ин­струмента повече от онова, което той е постигнал. Гениален изпълнител и вдъх­новен импровизатор, той решава по съвършен начин всички проблеми в цигулковото изпълнителско изкуство. Магнетическото му въздействие върху публиката се дължи не само на ненадминатата, нечовешка техника и вълшебната звучност на неговия тон, на неповторимото му импровизиране, но и на приказното майстор­ство на звукоподражанието, способно да възпроизведе едва ли не целия звуков свят – от тембрите на човешкия глас и на всички музикални инструменти до ро­мона на потока и шумоленето на листата.Николо Паганини е един основоположниците и ярките представители на романтичния изпълнителски и композиторски стил, оказал влияние дори върху музиканти като Лист, Берлиоз, Шопен, Шуман. Неговите цигулкови творби, наситени с из­пълнителски проблеми, са между най-красивите произведения в световната цигулкова литература (На Паганини принадлежат и около 200 виртуозни пиеси за китара.). Николо Паганини е роден на 27.10.1782 г. в Генуа, в семейство на дребен тър­говец.Майката е хубава и добродушна, необразована жена. Николо е второто от четирите им деца. Бащата, Антонио, е пияница, комарджия, алчен, груб до жестокост в отноше­нията към децата си. Това убедително съчетание от пороци не му пречи да обича музиката – свири на китара, мандолина, отчасти на цигулка, смята се дори за му­зикален гений, неизявен поради липса на подходящи условия. Той иска на всяка цена първия му син Карло да стане велик музикант – не само да реализира чрез него личните си амбиции, а да го използва като средство, с което да печели мно­го пари. Започва с тиранична власт да го учи да свири на цигулка, но усилията му отиват напразно – Карло остава само посредствен оркестрант в театър „Карло Феличе“. Тогава стремежът на бащата се насочва към петгодишния Николо Паганини. Де­тето е с подчертано издадена напред долна челюст, с широко и високо чело, с къдрава черна коса и много дълъг нос. Върху това грозно лице се открояват големи черни очи, излъчващи странно обаяние. Ръцете му са извънредно дълги, с необик­новено дълги пръсти, на също такива дълги китки, краката – криви, с големи хо­дила. Когато някакъв пламък разпалва очите му, те се оживяват и мигновено преобразяват грозното му лице. Баща му, а и много други хора наричат грозния Ни­коло „дяволче“, „маймунче“ и с други подобни епитети.Антонио започва да учи малкия Николо да свири най-напред на мандолина и китара и после на цигулка със систематична настойчивост. Още ненавършил пет години, Паганини стои с часове на колене на пода и с едва достигащи струните на ин­струмента пръсти без почивка извлича с големи усилия пицикатите (вид цигулкова техника) под готовата за удар при всяка грешка ръка на баща си… След една година той свири безпо­грешно някои популярни в Генуа мелодии, но уроците продължават с още по-голяма суровост, стигаща понякога до садизъм. И при тежка болест режимът продъл­жава да се спазва все така безпощадно. Единствената позволена играчка за него е цигулката. По настояване на жена си и на някои приятели бащата поверява малкия Николо на грижите на Джовани Сервето — неизвестен, но съвестен педагог, като с това неговият контрол и уроците му с Николо не се прекъснват. Успехът и славата на Паганини растат с всеки нов концерт, . Успехът и славата на Паганини растат с всеки нов концерт, което вече предиз­виква известна завист у другите музиканти. В Парма неговият стар учител и при­ятел Александро Рола му устройва шега. На един концерт върху статива поставя обратно нотите на несвирен от Паганини концерт. Паганини си дава вид, че не забелязва нищо и изсвирва концерта с учудваща виртуозност. Художникът Пазини, който също свири на цигулка, намира и преписва една композиция, изпълнена с технически трудности и причудливи пасажи. Още при преписването той е пора­зен от трудните откъси и предвкусва поражението на Паганини. Но пред компе­тентна аудитория Николо изсвирва пиесата „а прима виста“ на своята „Амати“ с невероятна виртуозност. Пазини, трогнат и засрамен, се извинява пред младия виртуоз.